Отново ще напомня, че НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА. Моля, който няма познания и от елементарна електротехника, както и от съвсем малко химия ДА НЕ ОПИТВА ТОВА, ОПИСАНО В СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ. Когато изработвате запалка, моля бъдете подготвени да посрещните последствията, каквито и да са те, както и спазвайте ВСИЧКИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСТНОСТ, описани по- долу.
МИСЛЯ, ЧЕ ПО-БЕЗОПАСНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДАДЕ ИНФОРМАЦИЯТА.
ОСВЕН ТОВА НЕПЪЛНОЛЕТЕН ВИНАГИ МОЖЕ ДА НАМЕРИ НАЧИНИ, ЗАРАДИ СВОБОДНИЯ ДОСТЪП ДО РАЗЛИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ, НЯКОИ ОТ КОИТО МНОГО ОПАСНИ. ВСЕ ПАК СЕ НАДЯВАМ ДА СЪМ БИЛ ДОСТАТЪЧНО ИЗЧЕРПАТЕЛЕН, ПРЕДВИД СНИМКОВИЯ МАТЕРИАЛ.
АКО ИМА НЕЩО НЕЯСНО ИЛИ ИМАТЕ ВЪПРОСИ - ПИТАЙТЕ! НИКОЙ ОСВЕН ВАС НЯМА ДА Е ВИНОВЕН, АКО СЕ СЛУЧИ НЕЩО ЛОШО!
ЩЕ ИЗБРОЯ ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСТНОСТ, ПО ВРЕМЕ НА ИЗГОТВЯНЕТО НА ЗАПАЛКАТА:
Направете си удобно, разтребено, организирано и спокойно работно място. Гледайте да няма външни дразнители (шум, светлини). Почиствайте мястото си след всяка работа. Поддържайте всичко подредено (химикали, инструменти).
Винаги предвиждайте най-лошото, преди да започнете работа. И се убедете, че сте готови да понесете последиците, ако то се случи.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП И ПРИЛОЖЕНИЕ:
Електровъзпламенителите се използват за запалване на пиротехнически изделия чрез електрически импулс. Изключително голямо приложение намират в професионалните фойерверки, както и във взривното дело (електродетонаторите)
Фабричните електрозапалки имат книжен, пластмасов или метален корпус, в който е поместена запалителна главичка. В запалителната главичка има неизолиран проводник от трудно топима сплав с голямо електрично съпротивление, наречен електрическо мостче. За електрически мостчета се използват сплави като нихром (никел 80% и хром 20%), инвар (никел 36% и желязо 64%) и други. Мостчетата се закрепват към проводници от мед или друг материал с добра проводимост.
Вътрешността на запалителните главички се приготвя от лесно запалим материал, през които минава електрическото мостче.
Като се пусне ток през мостчето, то се нагрява и възпламенява запалителната главичка, която от своя страна запалва заряда от пиротехническа смес или взривно вещество.
РАЗЛИЧНИТЕ НАЧИНИ НА ИЗРАБОТКА:
ОБИКНОВЕН ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛ:
Прост начин на приготвяне на електрозапалка е прикрепването на тънък проводник от материал с високо съпротивление към краищата на медни проводници, както се постъпва в повечето фабрични запалки.
За нагреваема жичка (мостче) може да се използват тънки проводници от нихром, разни стомани, или волфрам от крушки (за него се изисква доста опит, тъй като е много крехък и лесно се къса). Нагреваемата жичка се закрепя към медните проводници чрез запояване или прегъване на жичките. Важно е връзката да е здрава! Също е важно медните проводници да са здраво захванати и да не се местят един спрямо друг. В противен случай запалката твърде лесно се поврежда, най-често още по време на приготвянето.
След като е закрепена, по нагреваемата жичка се нанася слой лесно запалима пиротехническа смес. Най-желателно е това да бъде черен барут в нитроцелулозен разтвор. Имайте предвид, че някои жички ще корозират с времето, ако използвате вода като разредител. Калиевият нитрат в черния барут напада желязото.
Тези възпламенители са лесни за приготвяне и са много евтини. За съжаление доста бавно се приготвят, за разлика от тези с коледните лампички. Също така, доста лесно се повреждат от механични въздействия.


ВЪЗЛАМЕНИТЕЛ ОТ СФЕРИЧНА КРУШКА
Електровъзпламенителите от крушка са класика в любителската пиротехника. Те се приготвят сравнително лесно и бързо и когато се направят добре работят почти безотказно.
За целта се взима ел. крушка по възможност с ниско напрежение – 1,5; 2,2; 2,5V. За предпочитане е крушката да не е със сферична главичка. Към нея се запояват два проводника. Част от стъклената главичка се изпилява. Това става най-бързо с помощта на дремел, но може и с пила.
Не трябва да се чупи цялото стъкло, тъй като при чупенето нагреваемата жичка лесно се поврежда, а дори да остане невредима не е защитена от механични въздействия.
След като е изпилен отвор в стъклото, през него се насипва леснозапалима смес (димен или бездимен барут). След това отвора се запечатва с тиксо, лепило или восък.
Годността на запалката може да се провери като към проводниците се свърже омметър. Ако омметърът отчита съпротивление, значи запалката е годна. Ако отчита безкрайно голямо съпротивление (единица най в ляво на екрана), значи нагреваемата жичка (или друг проводник) се е прекъснала и възпламенителя няма да сработи.
Нагреваемата жичка в крушките е от волфрам – труднотопим материал с високо електрическо съпротивление. За съжаление волфрамовите проводници са твърде крехки и лесно се повреждат.
Този вид възпламенители са сигурни, лесни за производство и не изискват особено силен източник на ток.
Доста по-добро решение се оказва използването на крушки от светещи гирлянди за елха. Те са със значително по-малки размери а също и цената им е далеч по-ниска. Процедурата по изработването на запалката не се различава по нищо от тази която се използва при обикновените крушки. Изводите на крушката се свързват към захранващи проводници, част от стъкленият балон се изпилява или чупи и вътрешността на крушката се запълва със пиротехнически състав.
Годността на възпламенителя се проверява с омметър както е описано по горе.

<-----ПРОВЕРКА НА ГОДНОСТТА С ОММЕТЪР
СВЪРЗВАНЕ НА ЗАПАЛКА КЪМ ИЗДЕЛИЯ С ФИТИЛ (РИМСКИ СВЕЩИ;ФОНТАНИ;РАКЕТИ и много др.)
Предаване на огъня от електрозапалки към фитили.
Ако поискате да задействате фабрична фойерверка с ел. ток, вместо да заменяте фитила с ел. възпламенител, може просто да прикрепите запалката към фитила.
Ще са ви нужни нагреваема жичка, много тънка игла и двупроводников кабел.
Първо трябва да пробиете виско фитила през центъра му с иглата. Това се прави така, защото барутът се намира в центъра на фитила. След това вземате нагреваемата жичка, свързвате я с единия й край към първия меден проводник на кабела и с другия край я промушвате през пробитата дупка. Най-накрая прикрепяте свободния край на нагреваемата жичка към втория меден проводник (фитилът остава по средата).
Проводниците се прикрепят към фитила с помощта на тиксо или няколко навивки здрав конец.

