С известно закъснение, но пък и с голям кеф пристъпвам към писането на това ревю за комплекта, който ми беше даден за тестване от Гого.
От много време се канех да пробвам сечиво тип сатър в гората и все си намирах извинение да не нося заради теглото му и страшно се зарадвах, че ще мога да тествам подобен инструмент вече специално правен за тази цел. Извадих късмет с това, че се оказах „тест-пилот” на комплекта и благодаря на Тяната за съдействието. Искам да уточня и две неща:
Първо:
Това не са академични тестове върху отделните характеристики на ножовете (като роуп тест примерно), които са много популярни сред ножарските среди а впечатления от практическото използване на комплекта в реални условия сред природата, близо до това което схващаме като бушкрафт. Това беше изричното условие на Гого и аз се стремях да го спазвам.
Второ:
Това е категорично субективно мнение определено от индивидуалните ми разбирания и опит и не го налагам като истина от последна инстанция. При използването му всеки един от нас ще има своите мнения и изводи и вероятно ще направи и свои препоръки.
Тестовете (разбирай използването) започна почти веднага с правенето на федер стикове с малкия нож. Още на другия ден заминах за Пирин където правех леки трансекти около Мелник и Рожен и в употреба влезе и големия нож. Малко след това заминах за Средна гора, където използвах комплекта в съвсем реални условия в работата си. За тези които не знаят с какво се занимавам ще спомена, че извършвам теренни проучвания свързани с набирането на първичната информация относно птиците по изготвянето на ОВОС и работата ми е да съм десет – дванайсет часа на ден сред природата в различни биотопи, събирайки необходимата за конкретен проект информация.
Искам да се извиня за липсата на достатъчно снимки с които да илюстрирам репортажа си, но така се случи този път, че с фотоапарат разполагах само един ден и то в крайно неподходящи условия за снимане, а телефона ми не прави добри снимки. Имам някакви снимки, които ще постна по-натам.
Почвам от малкото ножче и ще бъда кратък – перфектно! За него само суперлативи мога да кажа. Нямам забележки. Перфектно е за каквото и да съм го ползвал. И ергономика и функционалност - 10 от 10! Използвах го за всички онези неща за, които можете да се сетите. За правенето на федерстикове, дялкането на разни фигурки от дърво, рязането на канати за правенето на заслон, нарязването на храна (батонинг на картофи като каза жена ми
– заради особеностите в острието му)... Смятам дори, че ще свърши хубава работа и при събираческа дейност за отрязването на гъби и билки, че дори и за изравянето на грудки и луковици.
Съвсем класически десняк съм и при правенето на федер стикове ножа го държа в дясната ръка. Наистина заради конвекса ножа не се впива дълбоко в пръчката и усилието острието му да не влезе в дълбочина а да изкара успоредна на ствола стружка е много малко. В същото време изкараната стружка си се завива много добре.
При големия обаче, веднага се появиха няколко слаби места.
Сякох сухи и сурови стъбла и клони от акация, дъб, бук и трепетлика с диаметър от 2-3 до около 6-7 см и изводите ми са, че на острието му липсва маса. Ако при същата дебелина в основата при дръжката, острието е с милиметър- милиметър и половина по-дебело към върха или пък е от по-тежка стамана ще сече по-добре. Със суровите клони с диаметър до 2-2.5 при дъб, габър и бук а при трепетлика и иглолистни и до 3 см, няма проблеми. Сече ги без или с много малко усилие при сряз от около 45 градуса. Това всъщност са най-често срещаните клони на височината на гърдите и лицето в гората и те са тези които пречат най-много при трансектите ми по зададен маршрут в гората и които налагат често лазене и провиране под тях или заобикаляне. За преминаване през гъстите изкуствени насаждения от иглолистни култури е незаменим заради лекотата и подходящата си дължина. Сякаш Гого все едно за такива условия го е правил.
При сечене на сухи клони със същия размер обаче му липсва маса. Сухият клон в гората можеш и да го счупиш но при подготовката за лагерен огън липсата на маса го прави да отстъпва на паранг или мачете.
Дръжката макар и много удобна при боравене с ножа, е къса за дължината му и в процеса не сечене се появява сила, която се опитва да го изнесе по-напред. Така края на дръжката идва в средата на дланта и липсва сила при удара, пък и е малко неудобно за сечене. Някакъв вариант за туширане на този ефект е да се стегне връзката на дръжката около китката и тогава макар и в средата на дланта има опора и може да се сече, но за непродължително време.
Другия вариант, който работи при по-меки дървета като трепетлика и бор е да се режат по така наречения таежен метод, т.е с огъване на стъблото и създаване на точка на напрежение, където ножът прониква по лесно в ствола и дървато на пратика се срязва а не отсича. По този начин ножът работи добре.
Макар и да не съм го тествал на пържоли и за разфасоване на месо, смятам, че би се справил чудесно и това ще е един от фаворитите му в приложението му.
Въпреки, че се вижда, че ножа конструктивно не предвиден за силово натоварване аз реших да го измародерствам, пък и имах и пълен картбланш от Гого да го натоварвам без жалене както намеря за добре, така, че пробвах и на батонинг. Цепих дъбово трупче, което беше половинка от клон с дебелина около 20 см. и дължина около 25 см. При това цепене по средата на дължината си в долната част острието се изкриви от срещнат скрит чвор. Кривката не беше голяма и това не му се отрази на качествата въобще.
По каниите нямам забележки - перфектни са!
Изхождайки от идеята, че големият нож е необходим при правене на място за премиваване през гъсталак, при кастрене на тояга и прочие по-груби операции при преминаването през гора, а малкият е по-необходим в лагера пробвах и два варианта за носене.
Пръвият е походен. Закачам комплекта на плоско малко карабинерче на една от лентите на презрамките на раницата. Така мога да ползвам и малкия и големия нож, като достъпът до големия е много удобен.
Другият вариант е да го наречем лагерен. Закачам комплекта на един от горните джобове на панталона или на колана. Така малкият нож е много лесно достъпен а големият може да се стигне с леко навеждане.
И двата варианта са много удобни и определено комплекта е много ергономичен.
Искам да споделя мнението си и от майстора на ножа, който не познавах преди да се срещнем по този повод. Чудех се защо по ножарските форуми има хора с банери „Аз съм Гого фен”. Е, след като се запознахме разбрах. Това е човек който влага душата си в това което прави! Отнася към идеята и нещата които прави с огромна любов и влага страшно много интелект в тях. Приятно се впечатлих, че няма комплекси за непогрешимост и се отнесе съвсем нормално към критиките, които му изложих и даже се радваше, че разполага информация от първа ръка за откритите недостатъци.
Бих си направил нож при него и го препоръчвам на всички, които са решили да си правят някакво сечиво.
А за въпросният комплект е ясно – разбира се, че ще си взема такъв.
Надявам се да съм ви бил полезен!
Поздрави! *DRINK*
А, да... Смятам, че подходящо име на този хибрид е нещо производно на "парангсър" или "мачетър" от паранг/мачете и сатър. *DRINK*