Дойде и моят ред да се включа!
Изчаках първо да видя какви ще са реакциите! 
Първо: благодаря за добрите думи и подкрепата, но гледайте да не прекалявате, защото това или може да ме "размекне", или да даде повод на други да ме мразят още повече! 
Значи за мен нещата стоят така: въпросът е не дали ще се комерсиализирам, а дали ИСКАМ да се комерсиализирам! Отговорът (за мен) е "по-скоро НЕ"! Защо ли? Ами не знам точно... така си го чувствам. Комерсиализирането може да има и добри страни, но също така има и лоши: кинтите може и да завалят, ама тръпката и удовлетворението... Винаги, когато нещо се превърне от твоя страст, в твоя работа, и от него зависи хляба на масата ти, съществува един огромен риск то да престане да ти бъде интерес и тръпка. Примери много, и аз самият имам един - компютрите. Хората са казали "Най-много сълзи са проляти за сбъднати мечти!" - е затова аз нямам такива "комерсиални" мечти!
Положението в момента си ми харесва, и ми носи удовлетворение!
Друг е въпроса, дали имам качества да бъда комерсиален! Може би наистина по някое време ще се появи някой, който да ми предложи общ бизнес (макар в България в тая област поне да ми е много чудно кога ще стане това!
), но не съм сигурен, дали това би ми допаднало. Реално аз съм човекът, който винаги застава в края на снимките, и гледа да заобиколи отзад снимащите камери!
Не става от мен лице на каквото и да било!
Пък и не смятам, че все още съм "капацитет" в нещата, които сега са ми хоби...
Освен това имам трудности с оценката на труда, който полагам за каквото и да било. Примерно в системното администриране съм вършил за жълти стотинки неща, дето хора, които съм сигурен, че могат дори да се учат от мен (когато бях наистина вманиачен в тия неща), взимаха луди пари за посредствени работи. Мен "ще ме метнат", и ще изкарват пари на гърба ми!
Не съм "търговец", и това си е... 
Също така и показността и хорското внимание не са ми по вкуса. Макар някои хора да смятат, че това е единствената цел на блога ми! Дакота ме запита на Кръстец, (а говорих после и с пътувалите с мен на връщане във влака), как се чувствам сега, като съм известен? Е, това малко ме остави като "небрано лозе", защото аз все още не се усещам като такъв! Даже леко ме хваща страх, като хипотетично си го представя. Едно от най-големите удоволствия (които приемам като приемущество) за мен е да бъда незабележим в тълпата! Не знам как бих се разделил с него! Мисля, че все още си го имам, защото не съм забелязал странни и втренчени погледи, когато се намирам на оживени места.... макар понякога като си го помисля, да започва и да ми се струва, че ги виждам!
Всъщност може би тук е мястото да споделя, че миналото лято имах предложение от репортер от ПроБГ за направата на репортаж за Бушкрафта. Това предложение съвпадна с ключовата публикация "Какво е Бушкрафт?" в блога ми, която вместо да бъде приета като нещо изясняващо, и полагащо основи, беше възприета като обида от много хора, които дотогава си имаха собствени трактовки на термина. Тогава беше времето и на големите караници и разделения във форума, които пък от своя страна бяха като стимулант за някой да излеят с пълна сила омразата си към мен по какъвто начин им дойде на ум (те всъщност напоследък, явно затъжили се за трибуната, която им давах, пак ми пускат по някое обидно коментарче и мейлче, които аз трия, защото не си заслужава да ви занимавам) . Също тогава много сериозно в главата ми се беше загнездил въпроса "Защо правя всичко това?!", и това беше времето в което съм бил най-близо до момента, в който щях да захвърля всичко, и да си гледам кефа. Ето защо му отказах... Освен, че не се смятах за капацитет, както казах, мислех че тая допълнителна медийна изява, ще подсили още повече разправиите.
Може би най-силният коз на тия, които смятат, че правя всичко от чисто комерсиални подбуди, е наличието в блога и форума на рекламни банери и карета, както и donation бутона от скоро. Като гледах данните за прага на бедността, и жизнения оптимум в България напоследък, чак ме е срам да казвам в коя част съм. По тая причина, исках да имам очи пред жената и детето, когато реша да си купя поредната необходима ми вещ (не глезотийка!), дреха, книга, или си хвана раницата, и тръгна нанякъде. Е, за нея това просто пак са си похарчени пари, но все пак го приема по-леко!
Освен това ми служи и като контра отговор на упреците "Само си се занимаваш с твойте глупости, от които нямаш никаква полза!"
Ох, добре, че тя не чете блога и форума ми, че ако види това...
Та това е... Все пак работя за блога, мисля, че би било нормално и той малко да поработи за мен! 