Това съм го копвал от някъде. Добавил съм само няколко неща от моя опит.
Съветите са общите, но винаги може да се подсетим с тях за нещо.
1. Трябва да планираме време за направата на бивак. Да не изчакваме да ни свършат силите или да се стъмни преди да почнем да търсите място за лагер.
Има едно просто правило за предвиждане на времето до залез: вдигаме длан с изпънати пръсти към слънцето, така, че горната част на показалеца да "допира" слънцето. Всеки пръст е равнозначен на 15 минути. 4 пръсти са един час. Ако кутрето ни е над видимия хоризонт „добавяме” още пръсти от другата ръка като всеки е пак по 15 минути. Методът е с корекция 15 минути на два часа, което е повече от надеждно.
2. Изключително важно е да има вода в близост до лагера.
3. Подходящ терен. Преди да се установиме на мястото за лагер трябва да направим преценка на потенциалните опасности които могат да възникнат: силен вятър, мълнии, обилни валежи и стичащи се дъждовни води, падащи камъни от близки скали, самотни сухи дървета дървета или изсъхнали клони. Не бива да бивакуваме под тополи!
4. Дълбоките долини често са студени, влажни, с обилна роса, а сутрин в мъгла.
5. Не бива да разпръскваме екипировката си по земята.
6. Добре е мястото за лагер да бъде разположено от подветрената страна на склона. През пролетта и есента за предпочитане е сутрин то да бъде огрято от слънцето възможно най-рано. Така екипировката ще изсъхне по-бързо ако се е овлажнила през ноща, а и ние ще се стоплим.
7. Лагерът не бива да се изгражда на най-високите части от билото защото има опасност от мълнии при евентуална буря. Добре е да се потърси малка долчинка или да се слезе в по-ниските части на планината, където те няма да се привличат.
8. Ако ще има буря по-добре е мястото да е на ниско но открито, далече от евентуални „гръмоотводи”. Ако в близост има ниши и пещери не заставайте на входа или опрени до стената – разряда се привлича от различно йонизираният въздух около отвора им или пълзи по пукнатините на скалата. При започване на буря отделете всички метални части от екипировката (щеки, пикели, катерачен инвентар ...) и ги оставете на разстояние от лагера.
9. Ако очаквате силни валежи, внимавайте да не застанете на пътя на стичащата се дъждовна вода. Ако това стане ще се наложи да премествате палатката или в краен случай да изкопаем отточни канали около палатката.
10. Ако времето позволява и ще бивакуваме на открито било, не бивакувайте в непосредствена близост до отделни големи валуни или до плоски скали сред пасища. Често скалните и царски орли пускат от високо костенурки и черепи на големи тревопасни за да се чупят на такива места. Има смъртни случаи от такава причина!
11. Ако палите огън трябва направим огнище на прилично разстояние от палатката и спалните чували и да го оградим с камъни или да го вдълбаем в земята. Съобразете се и с посоката на вятъра. Екипировката от изкуствени материи много лесно би се повредила от хвърчащите искри, особено от смърча, който често „избухва” във фойерверки.
12. ДА НЕ ОСТАВЯМЕ СЛЕДИ СЛЕД СЕБЕ СИ!!! Приберете всичко което сте донесли (дори и да не ви трябва вече). Вярно, неприятно е да се носи торба с отпадъци със себе си, но пък и не подобава да се оставят „дискретно” скрити в храстите или закопани някъде.
13. Ако палите огън ползвайте само напълно изсъхнали клони и дървета. НЕ УНИЩОЖАВАЙТЕ ЖИВИТЕ РАСТЕНИЯ. На сутринта затрупайте огнището с камъни и пръст така че да не се отличава от околноста. Уверете се че няма живи въглени. ( И без това „случайните” пожари и „законната” сеч са в изобилие).
Изброените правила имат своята условност, тъй като в повечето случаи е невъзможно да се спазят всички заедно (а и не това е целта). Необходимо е правилно да се степенуват приоритетите по значимост при изграждане на лагера.
Най-важното е да се разсъждава и действа трезво спрямо конкретната ситуация.
"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг