Покрай 3 март се събраха 4 дена почивни дни, отдавна не бях хващал гората и реших да направя едно по-сериозно пътешествие . Първо се канех да отида на връх Шипка, но в последният момент се отказах главно заради навалицата , която се очакваше да има . Хващам влака и посреднощ пристигам в моето село . Набелязвам си цел един язовир и се каня да преспя на открито .
Рано сутринта нарамвам тежката раница с провизии за два дена , екипировка,дрехи и фотоапарат . Този път се екипирам по-добре . Обувам китайския панталон Норд-фейс и шведските боти втора употреба горе-текс и газ пеша . :)Минавам напряко през ниви и хълмове , загрях , че и прегрях . Стигам язовира , обикалям от едната му страна по едни стръмни ридове . Карта за Шипка имам , ама подробна карта за този район забравих. Не ми и трябва . По нанагорнищата слагам самоделните подкови и не се хлъзгам . Е паднах няколко пъти все пак .
Гети нямам , но снегът не беше повече от 10-15см. Приготвих си иначе едни непромокаеми крачоли и сива лента , ала не се наложи да ги слагам . Нямат свършване тези ридове майка им стара! Надолу , нагоре по едно време ми писна и се изкачвам да вървя по билото . Гората е красива,слънцето се показва , сняг , бяло - кеф . Язовира се разстила пред мен и хубава гледка . На един връх се оглеждам и виждам , че се намирам между две села . Едното е близко , а другото по-далеч . Второто ми е следващата цел . Тръгвам ,по пътя ми има следи от диви животни , куче и ловец , кон и каруца в покрайнините на гората .
Марковите ми обувки взеха да пропускат вода - трябва да ги импрегнирам . Подковите се пълнат със сняг , но с почукване пада . Панталонът се справи добре макар че леко се намокри по краищата. По едно време свалям и външната дреха след якето , ръкавиците отдавна ги хвърлих . Дотук добре . По обед хапвам и зареждам междинно с гориво .
Не е съвсем оцеляващо , наблягам на физическото натоварване .
Приближавам селото и уж е близко , но след поредната височина пак бяга в далечината . Ще го стигна аз ! Около час преди да се мръкне ми остават само около 1-2 км. , задуха вятър , слънцето се скри и даже се мъчи да вали сняг . Водата ми свърши отдавна , а няма чешми наоколо . Трябва да пресека едни изорани ниви . Кал , сняг , хлъзгане - гадна работа . Взех да се уморявам . Вадя китайския компас - друг път работи точно, но сега не ще . Вероятно течността се е сгъстила от студа . Време е да мисля за нощувка и вадя общата карта да видя къде се намирам горе-долу. Остават ми някой друг километър , а не ми останаха сили вече . Виждам едни тополи подредени в една редица - вероятно е асфалта, който търся . Тръгвам , поглеждам назад гората и зървам една скрита чешма . Най-после ! Капи слабо и след няколко минути почти напълних манерката ...почти .
Стигам тополите - път няма , само пресъхнали рибарски развъдници с тръстика . Дали да не пренощувам тук ? Много духа и няма дърва - не става . Почти стигнах селото ..почти , но кривнах към жп-гарата , която знам че е след няколко километра , където смятам да преспа - там е завет и може да има печка даже . Едвам вървя , но се самоубеждавам че имам сили . Май имам..май.
Ходил съм до гарата , преди няколко години, ама напряко през една горичка . Не съм напълно сигурен че вървя в правилната посока . Просто вървя...Тъмно е вече , махам на малкото коли минаващи , ала не спират . След всеки завой ми се привижда гара , но няма гара . Виждам светлинки , но пак няма гара .
След някой друг час я виждам и чувам влак да пристига . Бягам колкото мога със сетни сили , ала се оказва товарен . Часът е седем и нещо и след половин час има влак наобратно за моето село . Тъкмо да хапна малко и да почина . Краката и обувките ми са мокри, макар да не ми е студено . Коленете ме болят но свикнах с болката вече .
Човекът на гарата ме покани вътре да се стопля край печката - не му отказах .
Дойде ми влака и се прибрах късно вечерта .
Първоначално нямах намерение толкова да обикалям ,но така се случиха събитията . Доста километри навъртях - 10км до язовира, 10км. през пресечен терен и 5км до гарата . Приблизително 25км. , за един ден при зимни условия след уседнал градски живот не е малко . Уморен съм , но доволен от резултата .
На другият ден прескочих до Карнобат,Стралджа ,Сливен и после към Варна . Пътешествието свърши в събота вечерта . Спах много добре! 