Военни пилоти се обучават да оцеляват:
http://armymedia.bg/archives/82053

веднага ги Фърлиха в дълбокото - палене на огън с кремък и чакмак. Сигурно ги има в комплекта им за оцеляване

С тоя чакмак и кремъците направо строшиха тъпомера.

веднага ги Фърлиха в дълбокото - палене на огън с кремък и чакмак. Сигурно ги има в комплекта им за оцеляване

Аз имам най-много вземане-даване с ВВС покрай работата си и поне за там мога да кажа от личен поглед, че мнозинството са си страшно кадърни типове. Всичко друго... каквото съм видял поне и това, което е "бъдещето" - са едни яки селски момчета, които разбират от живота на село, издържат на студ и обичат да се гледат в униформа и с пушка. Преподавателите са дедовци, и те така. Нашата армия - толкоз. Хората, които ходят по мисии - виждат как се прави навън и навън си и остават - по мисии. Защото обичат работата ти и им е кеф да видят, че някъде тя се уважава и някъде има релевантни обучения. С гол патриотизъм не е ставало и по времето на Раковски - и тия хора са имали солидна военна подготовка.

П.П. От годината на службата съдя че сме почти набори. Аз лично се отървах от парашутните войски и служих в школата в Долна метрополия. Други мои приятели нямаха този късмет, а един си отиде при скок.

Само да намеря време и тетрадките си ще пусна някоя и друга тема. Надявам се да е по скоро!

Казвам се Георги.

Радвам се че съм сред вас и ви открих...

И така по темата: Служих в парашутни войски гр. Пловдив 98-99 година - искам да кажа че там научих адски много, и като се замисля над това което ми казваха че : "... сега няма пари за нищо - едно време имаше по 10 похода и по поне 50 скока от които 10 морски (аз имам 5 скока от които 0 морски )...", разбирам че въпреки наученото (основи на 2-3 езика (вече забравени) , релеф и особенности на климата на всички наши съседки, избор на място за скривалище (бивак в цивилния живот) начин на осигуряването му, сигнализиране на екипа при разкриване на скривалището, множество варианти на импровизирани капани с подръчни материали - същото и за направа на взривни материали и използването им по най прост и ефектиен начин над най-различни цели, ориентиране и оцеляване при всякакъв вид климат и релеф на местността, въобще всичко за оцеляването (при това във военни времена) - ядивни растения, огън без дим, прикриване на следи и мн. други....... .....разбирам че просто практиката след 95-96 година (поне в нашето поделение) беше сравнително малко - все пак имах радоста да преживея три петдневни походи от рода - пълно бойно снаражение, скок на марш (1:3, 2:5), сурова храна (ние си я приготвяхме, като офицерите си седяха на някой връх пиеха си ракийката мезеха и с бинокли наблюдаваха от на кой отряд (състоящ се от 4-5 души) района се вижда дим за да наложат наказание на другия ден - допълнителна тежест , заобиколен маршрут и др. такива), успях да се убедя че човешкото тяло и като цяло човек е способен с адски много багаж да измине адски много разстояние на предела на възможностите си - готов всеки един момент да припадне! Имаше разбира се и "забавни" моменти - доброволно спане край огъня под открито небе (бяхме без палатки) с противогаз тип слонче заради "дребните" комарчета дет като кацнат на някоя ограда кучетата ги лаеха.... И така.. аз лично много ама адски много научих от казармата (представям си какво е било преди 95 година) и  с нетърпение чаках да ме извикат запас но уви не се случи!

Поздрави от мен и благодаря за отделеното време!

В различни теми е писал и показал неща по, например снегоходки, снежно иглу...

ще потърся...