...
Компас: - брат ми, има едни руски - като часовник се носят. Продават ги и по антикварните магазини, 
ама не съм забелязал да отказва!

На мен също ми се е случвало да ми откаже компас. Имах един с пластмасов корпус, купен от Банско преди много-много години. Беше една зима, още бях ученик в средното училище и излязохме на лов с баща ми и дядо ми. Изглежда се е получил ефекта на "хладилника" когато от много студено вкараш уред на много топло (в кола). По стените на компаса се образува конденз. После като излязох на студа, този конденз се превърна в скреж и ми блокира стрелката. Баща ми тогава се смя, че съм открил законите на термодинамиката.
Всъщност не знам дали го обясних разбираемо и не знам дали скрежа се е получил точно по този начин, но замръзването на компаса беше факт. Миналата година, когато си купувах компас като допълнение към GPS-а се сетих за този случай и си избрах капсулован уред напълнен със спирт.

Здравейте аз съм нов но веднага намерих интересни теми във форума. Благодаря Ви !!! а за спането във зимни условия поне за мен най-доброто решение е един пухен спален човал да топли и върху него друг от някакви бързосъхнещи кухи влакна за да обира влагата, която тъка или иначе се образува. Иначе много добър варянт е да използваш някоя пещера(ако има наколо разбира се ) температурата средно е 2-14 градуса тъка че с едно фолио и някакъв спален човал си ОК.

В пещерите в България средно годишната температура е около 6 градуса, но не на входа на пещерата, за сметка на това влажността е много голяма. Подредбата пухен после изкуствен спален чувал е меко казано лишена от смисъл. Ако искаш да не ти е студено си вземи химическа грейка или бензинова печка и двете работят повече от 8 часа и подходящо термобельо.  Пухените спални чували са много добри, но са трудни за подръжка, на пазара вече има зимни спални чували от изкуствени материи на приемливи цени.

Между другото пътешествието като цяло е много по-дълго . На другият ден пак обикалях из горите , но бързо се уморих и разпусках  общо взето . После имах случки и в цивилизацията, но съкратих разказа , за да не досаждам много с моите описания . Останаха ми емоциите и преживяванията . Те т`ва е !

Наред с увлекателният разказ, според мен е необходимо да се наблегне и на изводите, които си направил от тази разходка. Моите разсъждения в тази посока са няколко:
   
    - Убеждаваме ме се, че  планираното разтояние-време е относително понятие и зависи от много странични               фактори;
    - Познаването-непознаването на терена. Както ти спомена липса на подробна карта или трайни известни ориентири;
   
    - Умората - като добър или лош съветник;

    - Техниката - компаса те е "издънил", когато ти е бил най-необходим;

    - Разчета на водата;

    - Екипировката...

Та, какво е твоето заключение от този тест? В кой момент промени първоначалното си намерение за нощуване на открито? Кое надделя - умората и студа или намерената ЖП-гара? Какво би променил при следващото подобно изживяване, зада бъде то хем полезно, хем по-приятно. Беше споменал за фотоапарат. Има ли снимки или не ти е било до снимане?

Покрай 3 март се събраха 4 дена почивни дни, отдавна не бях хващал гората и реших да направя едно по-сериозно пътешествие . Първо се канех да отида на връх Шипка, но в последният момент се отказах главно заради навалицата , която се очакваше да има . Хващам влака и посреднощ пристигам в моето село . Набелязвам си цел един язовир и се каня да преспя на открито .
Рано сутринта нарамвам тежката раница с провизии за два дена , екипировка,дрехи и фотоапарат . Този път се екипирам по-добре . Обувам китайския панталон Норд-фейс и шведските боти втора употреба горе-текс  и газ пеша .  :)Минавам напряко през ниви и хълмове , загрях , че и прегрях . Стигам язовира , обикалям от едната му страна по едни стръмни ридове . Карта за Шипка имам , ама подробна карта за този район забравих. Не ми и трябва . По нанагорнищата слагам самоделните подкови и не се хлъзгам . Е паднах няколко пъти все пак .  Гети нямам , но снегът не беше повече от 10-15см. Приготвих си иначе едни непромокаеми крачоли и сива лента , ала не се наложи да ги слагам . Нямат свършване тези ридове майка им стара! Надолу , нагоре по едно време ми писна и се изкачвам да вървя по билото . Гората е красива,слънцето се показва , сняг , бяло - кеф . Язовира се разстила пред мен и хубава гледка . На един връх се оглеждам и виждам , че се намирам между две села . Едното е близко , а другото по-далеч . Второто ми е следващата цел . Тръгвам ,по пътя ми има следи от диви животни , куче и ловец , кон и каруца в покрайнините на гората .
Марковите ми обувки взеха да пропускат вода - трябва да ги импрегнирам . Подковите се пълнат със сняг , но с почукване пада . Панталонът се справи добре макар че леко се намокри по краищата. По едно време свалям и външната дреха след якето , ръкавиците отдавна ги хвърлих . Дотук добре . По обед хапвам и зареждам междинно с гориво . Не е съвсем оцеляващо , наблягам на физическото натоварване .
Приближавам селото и уж е близко , но след поредната височина пак бяга в далечината . Ще го стигна аз ! Около час преди да се мръкне ми остават само около 1-2 км. , задуха вятър , слънцето се скри и даже се мъчи да вали сняг . Водата ми свърши отдавна  , а няма чешми наоколо . Трябва да пресека едни изорани ниви . Кал , сняг , хлъзгане - гадна работа . Взех да се уморявам . Вадя китайския компас - друг път работи точно, но сега не ще . Вероятно течността се е сгъстила от студа . Време е да мисля за нощувка и вадя общата карта да видя къде се намирам горе-долу. Остават ми някой друг километър , а не ми останаха сили вече . Виждам едни тополи подредени в една редица - вероятно е асфалта, който търся . Тръгвам , поглеждам назад гората и зървам една скрита  чешма . Най-после ! Капи слабо и след няколко минути почти напълних манерката ...почти .
Стигам тополите - път няма , само пресъхнали рибарски развъдници с тръстика . Дали да не пренощувам тук ? Много духа и няма дърва - не става . Почти стигнах селото ..почти , но кривнах към жп-гарата , която знам че е след няколко километра , където смятам  да преспа - там е завет и може да има печка даже . Едвам вървя , но се самоубеждавам че имам сили . Май имам..май.   Ходил съм до гарата , преди няколко години, ама напряко през една горичка . Не съм напълно сигурен че вървя в правилната посока . Просто вървя...Тъмно е вече , махам на малкото коли минаващи , ала не спират . След всеки завой ми се привижда гара , но няма гара . Виждам светлинки , но пак няма гара .
След някой друг час я виждам и чувам влак да пристига . Бягам колкото мога със сетни сили , ала се оказва товарен . Часът е седем и нещо и след половин час има влак наобратно за моето село . Тъкмо да хапна малко и да почина . Краката и обувките ми са мокри, макар да не ми е студено . Коленете ме болят но свикнах с болката вече . Човекът на гарата ме покани вътре да се стопля край печката - не му отказах .   Дойде ми влака и се прибрах късно вечерта .
Първоначално нямах намерение толкова да обикалям ,но така се случиха събитията . Доста километри навъртях - 10км до язовира, 10км. през пресечен терен и 5км до гарата . Приблизително 25км. , за един ден при зимни условия след уседнал градски живот не е малко . Уморен съм , но доволен от резултата .
На другият ден прескочих до Карнобат,Стралджа ,Сливен и после към Варна . Пътешествието свърши в събота вечерта . Спах много добре!

Евала! Много увлекателно си го написал разказчето 
Много се кефя на такива излизания сред природата, в които имаш обща идея къде искаш да отидеш, но по една или друга причина, обстоятелствата се променят и в движение променяш маршрута и целите 
Сега, ако качиш и некоя снимка, ще е още по-добре 
Относно китайския компас - на мен това ми е следващата цел от липсващата екипировка. Т.е. - не да си взема китайски компас, а некой читав, който наистина да върши работа  Харесал съм си една Силва, ама пусто все изникват други разходи...

При по-добра подготовка , нямаше да ми е толкова трудно , но аз нарочно тръгнах както си бях и пробвах какво ще стане . Стана. Другият път ще подходя по-сериозно към екипировката .